Проституция на медийна промоция

Под гръмовното заглавие на първа страница "МВР погна сводници и проститутки по морето" "Новинар" /19.07.2010/ поднесе приятна изненада на любителите на платения секс. Заглавието и сериозните изразни средства на крими-авторката на "Новинар" Аделина Николова надали са оставили незаинтригуван потенциален клиент на родната секс индустрия. От разказаната история читателите разбират, че когато се говори за "първия удар" на антимафиотите срещу сводниците, "търгували с плът и дрога" по южното черноморие, всъщност става дума за арест на двама начинаещи секс-търговци и две проститутки, които неблагоразумно са пробвали да пробият в иначе действително могъщия секс пазар по морето. Впечатление прави, че освен в заглавието никъде из текста МВР всъщност не присъства като активна страна. В самия материал липсва коментар от представител на министерството или полицията. Не е цитирано дори прес-съобщението, което допускам, е дало хляб за написването на материала. Възможна причина за тази липса е, че така поднесената новина предизвиква доста неудобни въпроси към блюстителите на реда и началниците им.
Вместо да ги зададе обаче, авторката е предложила на любознателния читател пълен каталог на цените за секс услуги по морето. Най-напред се съобщава - като в средностатистическа маркетингова кампания - че цените падат, тъй като "кризата удари и този бранш". Следват подневни и почасови ставки за услугите, полезна информация за метода, по който се получават и изпълвяват поръчките, както и специалната лукс оферта, изведена подобаващо в подзаглавието: "само манекенките се предлагат за 2000 евро". Тук вече заинтригуван напълно, читателят напълно естествено очаква да види телефон за поръчки. Очевидна става и причината, поради която са били отстранени двамата микро предприемачи с техните две работнички - очевидно те не са предлагали нужния диапазон и качество на услугите.
Необяснимата липсата на телефони за връзка е попълнена донякъде от включеното в материала интервю с експерта Тихомир Безлов. За все още колебаещите се, експертът от Център за изследване на демокрацията е цитиран, че "движението" на секс индустрията към интернет е започнало "преди да има натиск от страна на полицията". Всеки, прочел статията до тук вече ясно разбира до каква степен и срещу кого е насочен въпросният натиск. С други думи рискове няма, ако ползвате правилната услуга от правилното място в интернет.
Предвид факта, че разновидности на същата новина се завъртяха по повечето електронни и печатни медии, може да се заключи, че в този ден целокупната медийна аудитория бе подложена на масова маркетингова кампания със следното ключово съобщение: проституцията е достъпна и безопасна част от демокрацията у нас, цените са по джоба на всеки потребител, полицията се грижи за лицензираните доставчици, а родните медии я продават добре, така че купувайте, братя, четете, и гласувайте.

Нискобюджетните не са еднакви

Нямаше как да подмина материала "Да летиш наистина low-cost" в "Капитал". Авторът Константин Николов е събрал впечатления и факти за нискобюджетните авиокомпании, които със сигурност ще са от полза на начинаещите им пътници от България. Единственото, което ми липсваше в материала е разяснението, че не всички са еднакви, и човек може да намери по-добро обслужване сред нискобюджетните, както и по-лошо сред традиционните превозвачи. В коментар под материала си позволих няколко пояснения въз основа на собствения си опит.
Най-неприятното с главните герои на статията Ryan Air и Easy Jet е грубото отношение към клиентите. Нещо като "щом летиш с нас, ти си боклук, и ние не ти дължим нито капка уважение". Разбира се, това отношение не е запазена марка на нискобюджетните, може да го потвърди всеки, докоснал се до Al Italia или Аерофлот, примерно. Същевременно пътуването с Wizzair е несравнимо в това отношение, дори българските им екипажи са като цяло приветливи. За разлика от именитите си конкуренти, унгарците бързо изоставиха практиката на прецакване с багажите и си уголемиха лимита до 34 кг на регистриран багаж. Чекирането в интернет при тях е безплатно, като на пътника е оставено поле за избор - за разлика, примерно от Ryan Air, която не стига че пести от това, че пътника сам се чекира, ами и го глобява 10 паунда задължителна такса за това удоволствие. Ники се обиждат, когато ги наричат нискобюджетна компания - в цената на билета се включва и багаж, и нелош сандвич - във всеки случай по-вкусен от каучука, който сервират Malev или Lufthansa - и напитки на корем. Така че във всеки бизнес модел има по-добро и по-лошо, не е редно всички да се слагат под един знаменател.

За дима: първа среща в ефир с депутат вносител

От "Добър ден" ме намериха през фейсбук, като един от съорганизаторите на инициативите "Без дим". Офертата да кажа каквото си мисля в лицето на член на парламента на живо в студиото не беше за изпускане. При това ставаше въпрос за един от вносителите на предложението за отмяна на забраната за тютюнопушене на обществени места: Светлин Танчев от Герб, на снимката.

От входа на Радио София пищна редакторка ме съпроводи до ефирното студио. Щяло да има още един гост, но не знаела името. Научих, че "Добър ден" е най-старото предаване на БНР. В тясното придверие седеше служителка и пушеше. Водещият Теодор Иванов ме посрещна радушно: по принцип май било забранено да се пуши, ама колегите имали нужда да си починат малко... Спомням си как преди петнайсет години сръбските собственици от раз забраниха пушенето в близост до оборудването в Нова ТВ - някой им бил подшушнал, че животът на техниката се съкращавал от тютюневия дим. Явно в БНР не ги е много грижа дори и за техниката.

Харесвам ретро техника и много ми допадна стариното оборудване на ефирното студио. Аман от алуминий и хай-тек. Водещият Иванов е млад и симпатичен наглед човек. Поговорихме накратко докато чакахме за нормите на журналистиката в България и в Англия и моето докторско изследване по въпроса. "Тя нашата журналистика малко не е...журналистика", заключи той.

Пристигна и депутатът Танчев. Също млад, в изряден тъмен костюм. Извади от чантата си дебела папка с материали и спомена, че идвал от "предишно участие". Аз се заредих с неизменния тефтер и химикал. Към него бе и първият въпрос: молба от водещия да припомни мотивите за внесената от него и колегите му поправка. Танчев говори дълго и спокойно. Започна от необходимостта населението да е "узряло" за определен закон и прилагането му, после спомена културата на нацията. От там отиде на необходимостта да се следва мнението на "болшинството" - трябваше веднага да се изненадам, че не бях очаквал да срещна депутат болшевик, но още не бях влязъл във форма.

Сетне Светлин Танчев премина през мотива за собствениците на заведения и техния финансов интерес във време на криза, пак познат аргумент. Смутолеви и нещо за поставяне на прегради в заведенията. Накрая закова и "любимия" ми довод, че трябвало да се приемат само закони, които могат да се осъществят - т.е. ако няма да се спазват, за какво да ги приемаме.

Дойде моя ред. Предвиждах, че аргументацията рано или късно ще стигне до личните свободи, затова започнах с уточнение, че съм абсолютен поддръжник на личните и човешки свободи. После уточних, че тези свободи винаги и навсякъде се конкурират помежду си, затова се налага присъствието на обществени норми, които да поставят границите между една и друга свобода. Тази регулация се осъществява от държавата, въз основа на ценностните норми в обществото, посочих. Подчертах, че в рамките на европейската цивилизация, към която уж България се стреми, правото на живот и добро здраве са върховни ценности, и не може ничия лична свобода да ги застрашава. Завърших с уточнението, че не само вредата от тютюна върху здравето е доказана, но се знае отлично, и че никотинът е действащ наркотик, който води до пристрастяване у жертвите си. Затова правителствата на много държави - дори сродни на нас като пост-съветска Латвия и Турция - приемат политическия риск за да поведат обществата си в правилната посока. Но в България терминът leadership е почти непреводим - политическата класа просто не изпълнява тази си функция.

После се върнах на въпроса на водещия как се чувствали пушачите при тотална забрана и разказах за опита в Англия, където съм живял година: няма отлив от заведенията, напротив, след първоначалния кратък период на адаптация оборотите се покачват, защото е по-приятно идват повече хора. Пущачите не спират да ходят по заведения, излизат да пушат навън и се социализират, така че изглеждат съвсем доволни.

Включиха участник по телефона: Байко Байков от управителния съвет на асоциацията на туроператорите. Подготвих се за отбрана, но бях приятно изненадан. Човекът стегнато и елегантно, с цифри и данни, доказа, че отмяната на забраната ще навреди на българския туризъм. "Въвеждането на забрана е много закъсняло", рече той, и обясни, че основният контингент туристи в България са семейни двойки, често с деца, за чийто избор на дестинация имиджът на страна, където не се пази здравето на туристите и на местните хора, е пагубен. Постави всичко това в контекста на съсипването на природните даденостти, застрояването и обезобразяването на крайбрежието и планините. Имах какво да добавя и за другите "привлекателни" черти на българския туризъм, като хазарта и проституцията, но пак не остана миг.

Следващото включване беше от завеждаща клиника по белодробни заболявания, д-р София Ангелова. Тази жена изсипа факти и цифри за въздействията на тютюна върху здравето, на моменти доста емоционално. Даде съкрушителна статистика, нещо от сорта, че от 2000 случаи на белодробни заболявания при тях над 1800 са пушачи. Посочи също, че въздействието на тютюневия дим е десетократно по-голямо от въздействието от други атмосферни замърсители, като например изгорели газове в градска среда. Така ми спести необходимостта да цитирам докладите на Световната здравна организация за Европа.

Намесих се и изразих недоумението си от поведението на българското лекарско съсловие, което не само поддържа огромен процент на пушачи, но и ефективно абдикира от отговорността да поддържа здравето на пациентите, чрез насърчаване на здравословни навици, какъвто е въздържанието от пушене. Темата ми е болна, защото добре помня абсолютно непоклатимото убедително мнение по въпроса на дядо ми, д-р Антонов, на когото вероятно дължа и собственото си решение никога да не посегна към цигарите. Д-р Ангелова се съгласи с мен, че това е сериозен проблем. "Не мога да оправдая колегите, които с цигара в ръка съветват пациентите да не пушат", каза тя. Дано не я смели докторската клика - там критика срещу "колеги" не минава особено.

В паузата по време на песента се завърза разговор между водещия и Танчев. Умишлено мълчах, защото не виждах смисъл да хабя патрони извън ефир. Напротив, в неефирните моменти се стараех да разведрявам атмосферата и да предпоставя депутата към неконфронтационен разговор. Оставих конфронтацията за микрофона - като политик той би трябвало да умее това по-добре от мен.

И тя не закъсня. Танчев извади най-после аргумента за личната свобода на пушачите. Веднага парирах, че няма свобода в ущърб на здраве. После той заговори за интересите на ресторантьорите. Тук стигнах до любимия ми момент: "имам чувството, че говорите като аналитик, а ние сме членове на парламента", и продължих: "вие сте държавниците, избрали са ви хората за да правите промяна и да вървите в посока към Европа, поемете си отговорността". После той се опита да върне топката в полето на културата, която трябвало да се променя постепенно. "Променете я. Вие сте обществени фигури, имате достъп до медии, от вас се очаква да поведете в определена посока".

Отново се обади докторката и наля още данни и емоция в огъня. Танчев се опита да спори с нея, като използва друг от познатите ми аргументи: "Алкохолът също е вреден, и него ли искате да забраним? Ами то и храненето води до затлъстяване..." Тук се намесих директно, и утвърдително: "Да, това са други сериозни проблеми, работете за решаването им". Мисля, че това го свари неподготвен. Междувременно пък друг слушател се обади зашлеви твърдението, че поправката е лобистка защита на корпоративни интереси. "Чий интереси точно?", запита Танчев. "На туризма", отвърна човекът. "Но току що господин Байков каза точно обратното", отдъхна си депутатът. Тогава уточних, че добре се знае коя точно индустрия ще загуби от забраната - тютюневата. Така едно важно послание излезе в ефир.

До края оставаха броени минути, в които разговорът беше накъсан и се въртеше около казани неща. Той повтаряше, че не може да се нарушава свободния избор - спомена, че "комунизма свършил", че имало очакване от страна на "хората". Аз пък вмятах, че, напротив, хората очакват от вас да правите промени, да въведете законност, да наложите спазване на правилата. Тук дойде и моментът да му припомня, че от 2005 в България действа закон, в който още при приемането му тогава беше оставена вратичка - със същите аргументи против забраната като сегашните - която го изпразни от съдържание. Вратичката беше формулировката за "адекватна вентилация" като алтернатива на отделните помещения. Казах: "Имате действащ закон, който не се спазва. Вие сте парламента, върховния суверен на държавата по конституция. Вместо да направите така, че съществуващите закони да се спазват, вие вие отваряте врата и в новия закон. По този начин правите стъпка назад, в диаметрално противоположна посока на тази, която очаква от вас обществото."

Той пък си повтаряше, че свободният избор не може да се жертва, че пълна забрана била въведена само в неколцина страни, чу социологическите изследвания показвали липса на подкрепа за забраната /това оспорих/, че те били под натиск, че първо трябвало да се образоват хората и т.н. Тук някъде времето изтече. На раздяла обменихме контакти със Светлин Танчев, който се оказа председател на комисията по европейски въпроси и контрол над европейските фондове. Предложих му да влезем във връзка за среща, на която да обсъдим как гражданите ефективно да могат да контролират спазването на съществуващите закони. Той прие. Предупредих го, вече много по-приятелски, че според мен [Герб] ще си вкарат политически автогол с тази поправка, защото хората очакват от тях промени, а не конформизъм. В последния момент, преди да се качи в черното возило, сподели, че бил израснал в САЩ, също споделял друга култура и правила в обществото. Каза, че работил в Световния търговски център и пушел докато не паднал двигателя на единия самолет през 2001.

За мен поуката е, че основен аргумент в работата ни с ГЕРБ и парламента трябва да бъде политическака загуба, която ще претърпят от демонстрирания отказ да правят промени. Съжалявам, че не ми остана време да направя едно от най-ключовите според мен изказвания - че надежтата ни е в желанието на лидера им Бойко Борисов да докаже, че действително е визионер и сериозен държавник, а не поредната буря в чаша вода в българската политика. Следващия път ще го направя.

Снимка: Светлин Танчев / Източник: www.gerb.bg

Кой громи алтернативната енергия?

Предвид чувствителността напоследък към препращането на неточни статии от пресата по листите на Блулинк, изкушавам се да коментирам един днешен постинг до публичния лист ngos в bluelink.net от Стойчо Стоев, директор по консервация - както и да се превежда тази титла на български - към Българското дружество за защита на птиците. Препратеният материал, публикуван на 8 април 2009 от канадския Financial Post представлява извадка от изказването на някой си Майкъл Требилкок пред регионалното правителство в Онтарио. Въпросният господин е представен като професор по право и икономика в университета в Торонто. Т.е. материалът представлява извадка от лично мнение, или, по-вероятно, лобистко мнение. Защо господинът заема това мнение в област, в която очевидно не преподава, оставям на любопитните сред вас да проверят сами.
Много от цифрите и данните в материала са цитирани без посочване на източниците. Там, където са посочени източници, те са: Флеминг Нилсен, директор по развитието на Западно Датската енергийна компания ЕЛСАМ; Дер Шпигел, Уол Стрийт Джърнъл и Икономист /който може да си търси точния брой, дата, контекст и материал/; Нийлс Грам от датската федерация на индустрията; Аасе Мадсен, предедател /на комисията?/ по енергийна политика в датския парламент; Американската администрация за енергийна информация; Витиевати доказателства, като "скорошни научни изследвания", "скорошен анализ" и "Европейският опит" ме правят още по подозрителен към качеството на аргументацията.
В края на текста се правят необосновани и неконкретизирани обвинения срещу политиците, които подкрепяли програми за енергийна ефективност за да "прибират парите в собствените си джобове". А черешката в тортата е в последния параграф, цитирам: "Този порочен съюз на два вида природозащитници /апокалиптици и печалбари/ води много ефективна, макар и опортюнистична политика..." .
Хубавото на канадската журналистическа практика е, че всичко, което посочих ясно личи от текста. Много от българските и източно европейските им медийни колеги не биха си направили дори и този труд, когато предават посланията на финансовите си корпоративни благодетели. Но, питам се, когато подателят - представител на най-голямата природозащитна организация в България - пре-предава подобни текстове без коментар до листовете на най-активните природозащитници в България - много от които заемат принципни позиции срещу глобалните климатични и екологични промени - какво точно иска да им каже?

Дим за депутатите

Всичко започна с няколко гневни съобщения, получени по скайп, имейл и фейсбук в четвъртък вечерта. Линкът бе към статия в dir.bg, озаглавена "Пушачите да влязат - забраната за тях май отпада”, която изброяваше доводи на народни представители срещу предвидената за първи юли пълна забрана на тютюнопушенето. Сред тях на очи се набиваха изказвания на бивш вътрешен министър наричан с Запалката и един депутат от Герб, които жонглираха с думи като „ограничаване на правата на пушачите” и „възможност на хората да избират”. Такива постановки са изключително арогантни, защото всъщност непушачите са напълно обезправеното малцинство в България, на което се отказва достъп до обществени места и се натрапва болестната зависимост на околните. Когато едно управляващо мнозинство се обърне срещу цивилизационната практика на Европа и открито заговори в полза на индустрията, която прави печалби от въпросната нездравословна зависимост, нещата излизат от границите на здравия разум и елементарния човешки морал.
Да не говорим за изказването на друг народен представител пред националната телевизия, според когото от забраната нямало смисъл, защото българите така или иначе не спазвали законите. Ами ако няма смисъл от законите, ти що щеш в парламента бре, джанъм?

Вероятно това бяха причините за вълната от гняв и разочарование, която ме заля от интернет. Двама човека ми писаха едновременно: Весела Табакова и Орлин Мирчев. Весела е мой бивш преподавател от журналистическия факуртет, а Орлин – бивш съученик отпреди и по време на английската гимназия, в момента бизнесмен в Америка. Напълно непознати един за друг, и двамата ме питаха едно: какво правим? Ами да отидем пред парламента и да им покажем какво си мислим за тях, беше естествената ми реакция. Да отидем, казаха те.

Проверих с по-опитни организатори на протести, като непримиримият Петко Ковачев. От днес за утре законът не позволява да се изразяваш и да протестираш, срокът за уведомяване за митинг е 24 часа по-рано, добронамерено ме информира той. Значи нямахме друг избор. След минути по мрежата се въртеше това съобщение: „flash mob: утре, петък, 19.02., точно в 11.00 ч. всички, които подкрепят пълната забрана за тютюнопушене ще оставят по една запалена цигара пред парламента, за да стигне до народните избранници тютюневата воня. предайте това съобщение на всички, които са бесни от предложените от ГЕРБ промени и елате (дори и да сте пушачи, въпросът е цивилизационен:)”. Регистрирах събитие във фейсбук и поканих де що имам български приятели там. По скайп и имейл дойдоха първите потвърждения за участие – като това от Алексей Лазаров, колега журналист.

Как от журналист станах съорганизатор на протест

Едва по-късно си дадох сметка, че за пръв път ми се случва да реагирам на политически действия не като журналист и анализатор, не като поддръжник на нечия инициатива, а като иницатор, активист, човек. Запитах се защо, и си дадох сметка, че в тази ситуация не намирам по-полезен начин за действие за себе си от това да отида и да димя пред парламента. Разбира се, бих отразявал и анализирал подобен граждански протест, но такъв не би имало ако не бяхме го направили факт. Допускам, че много от останалите, журналисти, мениджъри, еколози, които спонтанно приеха поканата и изразиха подкрепа за идеята, се чувстваха по същия начин.

Давах си сметка, че всичко започва твърде късно и за една нощ надали биха се сйбрали тълпи от хора. Но ме бе обзело едно странно спокойствие, примесено с удовлетворение, от мисълта, че ще отида и ще изразя мнението си пред парламента, дори и ако се окажа там само аз в уречения час. На сутринта ведрото ми настроение бе още по-силно и дори съобщението от Весела, че няма да дойде не го помрачи изобщо. Други приятели ме подсетиха, че датата съвпада с обесването на Левски, затова изпечатах негова снимка и мисъл, която ми се видя изключително съвременна.

Не бях само аз. В слънчевия петъчен ден около парламента крачеха големи групи деца, снимаха се с учителите си, повели ги на поклонение пред паметника на Апостола. Спрях се пред парадното стълбище. Оставаха десет минути. Извадих от чантата си знак забранено пушенето, който също бях разпечатал предварително и зачаках. Поради неприязънта ми към тютюневия дим в края на краищата си бях купил китайски димящи пръчици. Нали важното бе да димим на най-публичното място в държавата.

Отпор

Докато чаках, видях група парламентарни фотографи да се прибират в сградата. Казах им, че след 10 минути ще има протест срещу отмяната на забраната на пушене. Сред тях съзрях Мокрия – бивш колега от Нова телевизия, известен подводен оператор и автор на филми за дивата природа. Почти зарадван го помолих да предаде на репортерите, че ще има събитие. „Нищо няма да предам, тва са глупости”, отряза ме той. Първи сблъсък с реакцията на пушачите, които приемат забраната като ограничение. „Чакай, ти нали беше морски човек, еколог?”, подхванах го. „Аз пия, пуша, всичко правя” – тонът му се посмекчи малко. „Въпросът не е кой пуши и кой не пуши, въпросът е принципен”, отвърнах с усмивка. „Има по-важни проблеми. Комунисти. Ченгета. Кагебисти. Вие с това само им помагате”, отсече Мокрият и потъна в сградата. Поне останалите фотографи чуха за какво иде реч, утеших се.

От другата страна на сградата, при градинката, съзрях самотна камера и стройна репортерка. Познато лице от години, наскоро пак се срещнахме в редакцията на БиТиВи. Беше сред поканените от мен във фейсбук. Насочих се към нея. Действително, очаквала протеста за цигарите, но къде били хората. Погледнах часовника – единайсет без една. Къде бяха хората действително? Дали пък наистина не съм сам?

Встрани от стълбището видях мъж, които гледаше подозрително наоколо. Оказа се, че е дошъл за протеста. Без да се запознаем го помолих да ми помогне със знака срещу пушенето и цитата на Апостола, които бях рамкирал в обърнати кутии за бонбони. Закрепихме ги със скоч върху мозаечния постамент на стълбището, вляво от парламентарния вход. Започнахме да палим цигари, които той бе донесъл, и ароматни пръчици. Приближиха се още четирима човека. Отнейде дойдоха Орлин, Алексей, Петър Пенчев от Екогласност. Поне вече станахме група. Говорехме си припряно, малко неловко. Фотографите защракаха – най-вече близки планове на палене та цигари, дим. Табелите си свършиха работата – визуализираха за какво сме дошли.

Разочаровани и ентусиасти

Екипът на БиТиВи се приближи. По лицето на колежката личеше, че не е особено впечатлена от мащабите на събитието. Искаше ми се да я окуража – всъщност да се съберем десет човека да димим пред парламента си беше същнско постижение. Освен това от опита на Петър и другите ми приятели еколози знам, че броят хора не е важен а визията и медийното покритие. Така че всичко беше наред. Неуверено, тя пристъпи напред с оператора. „Ами тогава ти ни разкажи какво правите тук”, рече. Разказах. Пита ме дали сме говорили с депутати. Не сме. Тук сме за да димим, не да говорим. Ако излязат, ще обясним каквото имаме да кажем.

Миг по-късно към входа запристъпя самата Запалка, ограден от неколцина костюмирани спътници. Един от протестиращите го покани да запали. „Имате ли запалка?”, провикна се друг. „Не пуша”, отвърна бившият МВР шеф и хлътна в сградата.

Другият унил сред нас беше Орлин. Мисля, че за него беше първа гражданска акция и се беше надявал на много повече хора. Опитах се да го разтуша. Запознах го с Петър и Алексей. Орлин носи силен заряд за промяна и активно поведение, избуял през годините, прекарани в Америка. „Малко съм отчаян”, сподели той. А не бива. Започва се с малко.

В този момент охранителните полицаи най-сетне обърнаха внимание на случката и се приближиха. Сега вече наистина можеше да се направят по-хубави групови снимки: хора, униформи, дим, знак за пушенето забранено. Знам от опит с отразяване на протести, че тактиката е да се печели време и да се избягва конфронтация с полицаите. „Кой е тука, да го кажем, главният?” запита най-едрият сред тях. Няма главен. Ние се разхождаме и си пушим, нали не е забранено. Това не ги задоволяваше. Искаха да приберем знаците. Давах знаци на останалите да не свалят нищо. Петър обаче си даде личната карта – той има опит с полицията, осъдил е успешно МВР с министър Запалката. Проведе петминутен разговор с унформените, през който те му записаха данните.

Тогава към групата се приближи и Ани, с количката, в която се возеше Маргарита. Много съжалих, че камерата вече си беше тръгнала. Малката Маргарита изглеждаше чудесно, русите и къдри светеха да слънцето. Побъбрихме още малко. Свалихме знаците и почистихме изгорелите цигари. Полицайте изведнъж станаха много приветливи. Старшият дори поиска да прочете надписа. „Е това е страхотно”, ахна той. „Ама вие верно ли мислите, че тия дебелокожи катили вътре ще ви чуят?”. Хареса ми употребения епитет. Ще ни чуят. Днес сме десет, утре сто. Важното е да сме тук. „А дано”, изпрати ни служителя на реда. После се насочихме с бавна крачка към паметника на Левски – Орлин искаше да положи цветя. Всички го направихме. Там оставих и табелката с лика на Апостола и неговите думи: „Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не! Тя с това започва"!

Новинар хазарно

"Новинар" проповядва от първа страница днес намаляване на данъка върху хазартната "индустрия". Забележително е каква точно е новината, с която редакционният екип е решил да "поведе" броя: асоциацията на хазартната индустрия поискала от държавата намаление на данъците и дългосрочна стратегия. Факт, над който е написано с дебели букви, които всеки първокурсник в журналистическия факултет би трябвало да прочете: тук няма новина. Просто една браншова организация си върши работата - да обслужва интересите на учредителите си. Как обаче си върши работата "Новинар"-ската журналистика? От началото до края, текстът възпроизвежда аргументите на въпросната браншова организация. В края на предпоследния параграф, от кумова срама вероятно, се прокрадва прозрението, че зад облекчението на данъците стои "лобито на хазартния бизнес". Ни дума ни помен от обратна гледна точка, от аргумента, че хазартната зависимост обрича хиляди хора на мизерия, нито пък за връзката между хазарт и престъпност. Умиление буди опитът на колегите журналисти да вдъхнат човешки вид на инак озъбения като череп образ на хазартната индустрия. За тази цел те са мобилизирали явно всичката останала им креативност. За да се неутрализира доколкото е възможно неприятния привкус на призива България да стане световно комарджийско сборище, грижовна редакторска ръка е преправила заглавието на: "Приютяваме туристи комарджии от цял свят". За местните комарджии, от чиято нездравословна зависимост смуче печалбите си хазартният бранш, в заглавието няма и намек. За сметка на това в материала се говори на дълго и широко за очаквани печалби, инвестиции, работни места и приходи в държавния бюджет. Все хубави, благородни неща. Но, питам се, защо ни е бюджет, и защо ни е държава, ако тя не работи за здравословното и духовно благосъстояние на гражданите си, а напротив, подкрепя и облекчава хазарта и подобни нему сенчести начини за изкарване на пари? Такива въпроси би си задал всеки мислещ по темата журналист - както го е направила например Велислава Панова, в рубриката "Общество" на същия брой. Но липсата на авторско име под водещата статия не оставя съмнение, че в случая става дума за нещо различно от журналистика.