15.10.09

Железницата отговаря - вежливо но твърдо


Обичам влакове открай време. Още откакто като дете броях тунелите по Искърското дефиле и се дивях как реката минава ту отляво, ту отдясно на влака. Затова до ден днешен гледам да ползвам железница когато и където мога, в рамките на здравия разум. Преди три дни за пореден път реших да проверя в интернет страницата на Българските Държавни Железници /БДЖ/ дали пък здравият разум няма да ми позволи да пътувам до Будапеща с влак. Уви, не ми позволи. Този път не се стърпях, натиснах бутона за обратна връзка и на един дъх написах възраженията на здравия разум. Днес, докато бъбрех в конференция по телефона с журналисти от цял свят, ненадейно пред очите ми светна съобщение, че имам отговор от БДЖ. Едва дочаках края на разговора за да отворя с вълнение е-депешата от националната железница.

Бях им написал, че разписанията, които предлага БДЖ правят пътуването за Европа непоносимо. Съдете сами. От международното разписание е видно, че вечерният влак от София за Европа изминава разстоянието от 88 км до Пирот за 2 часа, което сочи средна скорост от 44 км/ч. Съвсем не лошо за влак, ще кажете, особено предвид, че по пътя има три гари и една граница. По-късно обаче, същият влак спира в Ниш и стои там цели 47 минути. За да може да пристигне по разписание в крайната си гара Белград в... 4.48 ч. сутринта. Представих си за миг как любезният БДЖ шафнер ме събужда от топлия креват в три и половина и ми посочва вратата към студената и пуста гара в Белград, където по тази доба със сигурност "вие вук", образно казано. И където ми предстоят два и половина незабравими часа до отпътуването на първия влак за Будапеща. Бррр.

Пладнешкият влак, под гордото наименование "Балкан Експрес", е нещо различно. Той прекарва в Ниш едва 27 минути, и изминава 418те километра до сръбската столица за няма и осем часа и половина. Там обаче спира и забравя да тръгне за цели два часа. Вероятно с цел да даде възможност на изнурения пътник да се наслади на прословутата сръбска скара, а после да се се настани в Австрийския спалния вагон, с който да продължи пътуването си към заветната Европа. Пристигането в Будапеща е в пет сутринта, точно навреме за първото метро, след около 20 часово пътуване.

За варианта през Букурещ действително не си заслужава да разказвам, може да се позабвлявате с разписанието сами. За сравнение, средостатистическото пътуване до Будапеща с кола, в зависимост от престоя по границите и при пълно спазване на ограниченията по пътя отнема около 8 часа. С автобус, допускам, 10 - 12 часа. При пътуванията ми с влак из същата тази Европа никога не съм видял разписание, по силата на което международен влак да виси часове на ред на някоя гара. Това ми се е случвало само на изток от Будапеща, и все в български вагони.

Ето тези наблюдения бях синтезирал деликатно в краткото си съобщение до БДЖ, в края на което запитах дали е невъзможно да се "оптимизират разписанията и граничните проверки да се правят в движение"? Вежливият - действително - отговор от Петко Александров, служител на връзки с обществеостта в "БДЖ" ЕАД, разкри една различна гледна точка. Как не бях се досетил сам! Разписанието е за наивници. То е "съгласувано така, че въпреки всекидневните закъснения на територията на Сърбия (намалено времепътуване поради извършвани ремонти по железния път), да бъде възможно осъществяването на връзка в гара Белград на международния влак от София с други международни влакове", пише Александров.

От тази формулировка се досещам, че от една страна разписанието е такова, защото ако беше друго щеше да има закъснения и оплакващи се пътници. Сигурното си е сигурно! От друга, доподразбирам аз, нощният влак пак може да позакъснее, та да не се безпокоя чак толкоз. Поне имам добър шанс да си хвана от Белград връзката за Будапеща, и не толкова добър - примерно за Любляна и Италия.

В дневния международен бърз влак, научавам от писмото, е включен и директен спален вагон на БДЖ до Виена. Чудесно, конкуренцията е хубаво нещо. Трябва да проверя дали БДЖ ще поиска да ми продаде билет за спалния вагон само от Белград насетне, тъй като до там влакът си е дневен. Александров ми поднася и още една приятна изненада: "с влизането на България в Европейския съюз престоите на излизащите от страната международни влакове в гара Драгоман са само 5 минути, а престоите на влизащите в страната влакове са 10 минути". Значи влакът действително трябва да се движи със скоростта на гъсеница. Но не искам да се оплаквам, нека поне се движи. Казвам го като човек прекарвал неведнъж часове от живота си в празно купе на граница Калотина, обзет от налудничавата мисъл, че и пеша да тръгне до София пак ще стигне преди влака.

Накрая Александров триумфално ми нанася и последия удар: "Граничните проверки при напускане и влизане на влаковете в страната също се извършват по време на движение на влака." Това като журналист и често пътуващ уеб сърфист със сигурност трябваше да го знам. Да живей Европейска България и държавната й железница! Значи всичко е перфектно, остава неевропейска Сърбия да си ремонтира железния път. Тогава влаковете ще литнат - освен може би на изток от Калотина. Надеждата остава, че дотогава членката а ЕС България ще съумее да договори влаковете от София да не висят залудо по гарите на западната си съседка. Тогава току виж сме доживяли да пропътуваме 750те километра до Будапеща за една нощ, в тих, нов и комфортен спален вагон.

Снимка, благодарение на Фотоалбум на БДЖ.

13.10.09

Шофьор загаси цигарата: има надежда

Случаят няма общо с околна среда или журналистика, но окуражава активното гражданско поведение. Пътувах с тролей номер 9 в София почти четвърт час и дори бях започнал да се унасям в дрямка на седалката, когато до носа ми стигна мирис на цигара. Бяхме спрели на бул. "Прага". Незабавно установих източника на дима - шофьорската кабина. С един скок се намерих до отворената врата на шофьора и му заявих твърдо:
- Знаете, че тютюнопушевето в градския транспорт е забранено - умишлено използвах по-официален език за да звучи авторитетно. Въз основа на дългогодишните ми наблюдения над шофьорското съсловие осъзнавах, че постъпката ми е обречена да предизвика многословно и вероятно нецензурно излеяние. Но вместо това съзрях гузна физиономия и видях шофьора да посяга да загаси недопушения фас. Промених тактиката в движение, свойски: - Има ли смисъл да си пускаме жалби?
Казах това с помирителен тон и с почуда видях, как незнайният шофьор примирено вдигна рамене и кимна едва доловимо към угасената цигара. Бях надделял. Завърших почти приятелски: - Нали сме европейци! - после се върнах на седалката си. Триумфирах. Малките победи са важни защото дават кураж и ищах за нови битки. А такива предстоят, като начало докато започнат да спират до тротоарите, а не в средата на улицата.

4.10.09

Екологично предаване - за и против

Специализирано предаване за околна среда по телевизия или радио е споделена мечта за много активисти, в това число зелените. Тя мами с възможността за пряк достъп до познанията и съзнанието на зрители и читатели. Без да отричам ползата от подобен тип програмни продукти - все пак съм дългогодишен редактор на тематично списание за околна среда - позволявам си да споделя известен скептицизъм по отношение на ефекта от тях.
Смятам, че за ефективна комуникация по проблемите на околната среда е непродуктивно медийните начинания в тази насока да се концентрират под общ "зелен" етикет. Това създава у аудиторията погрешното впечатление, че тези проблеми стоят по някакав начин отделно от всичко останало, че за тях са нужни някакви отделни усилия, средства или действия. По този начин тематиката се маргинализира и често изчезва напълно от новинарския или публицистичен продукт.

Лично аз предпочитам и препоръчвам внедряване на зелената проблематика в различните съществуващи тематични направления, като равнопоставена на всички останали. Ако например избраната тема е "трафик", с намерение да се представят преимуществата на екологично съобразните решения за придвижване в градовете, бих събрал всички свързани с движението проблеми в един репортаж. Сред тях: задръствания, шум, загуба на време и пари, разходи за гориво, алтернативи - както транспортни, така и свързани с избягване на пътуването. Човешкото здраве би изпъкнало естествено като връзка между чистия въздух, липсата на шумово замърсяване и здравословния начин на живот, свързан с каране на велосипед или ходене пеша. Но този аспект е равнопоставен на икономическия: колко ще спестя, ако оставя колата у дома, например.

От самото начало бих фокусирал такъв репортаж или тематично предаване върху индивидуалния човешки интерес и практическото значение на темата в живота на отделния зрител. Ако информацията за глобалните екологични промени намери място, то ще е на по-късен етап, в никакъв случай не в началото, защото това би накарало 70% от хората да сменят канала или поне да загубят интерес към предаването. Синдромът "ох, аман от тия еколози" има доста сериозни обяснения, свързани освен друго и с повтарящите се негативни послания и налагащо се чувство на вина и безпомощност у обикновения човек. Той/тя естествено ще предпочете да гледа футбол, сериал, или поне политически новини, където спокойно може да наругае или похвали героите без да се чувства виновен и без да му се натяква, че решението на този или онзи проблем зависи от него. По същата причина не бих пакетирал подобен тип репортажи или предавания като "екологични", а бих работил с етикети като "полезно", "практично", "как да подобрим, спестим, спечелим".

Тези мисли споделих най-добронамерено и с авторите на един нов проект за подобно предаване в България. Желая им успех.